Памук кифли и погачи в мой вариант

Това вероятно е най-популярната рецепта за тестени изделия. Тя е неизменна, за кето несъмнено си има причина. Много е вкусно! :)
Едва ли има кулинарен сайт или блог, който да не я е представял. Учила съм се от най-добрите. Реших да се упражня и аз по темата по една причина: направих малка промяна и смятам, че вече е съвършена. Поне за вкуса на моето семейство.

Ето моята версия (по реда на слагане в машината):
150 мл олио
250 мл затоплено мляко
250 мл затоплена вода (аз слагам филтрирана)
1 разбито яйце
1 ч.л. сол
2-3 с.л. кафява захар
950 г брашно
7 г суха мая
1 жътък, разбит с малко прясно мляко - за намазване
семена за поръсване

Пълнежи за кифлите:
натрошено сирене с 1 белтък
кренвирши
течен шоколад
мармалад
орехи със захар и канела
каквото обичате, а не съм се сетила :)

Така стана, че напоследък се наложи да правя на 2 пъти през кратко време, та имам разни варианти на снимки. Като се омацам с тесто, брашно и плънки, не снимам поетапно, а нямам винаги под ръка фотограф на разположение, но и така личи колко са апетитнички нещата, които излязоха от фурната :)

Питка 1 - отвън:

И отвътре:

 Кифлички с шоколад (винаги ги поръсвам с маково семе):

Кифлички със сирене (маркирам ги със сусам):

Питка 2 - отвън:

И отвътре:

Кренвиршка:

Обичайно разделям тестото наполовина - за малка погача и 12-18 кифли. Според количеството захар то винаги е по-подходящо или за едното, или за другото, но при всички случаи е много вкусно. Понякога хлябът е малко по-сладък, което му придава леко празничен вкус, друг път - кифлите са по-хлебни и тогава наблягам на солените пълнежи или завишавам количеството на шоколада, за да компенсира :) Никога не може да е само едното или само другото, защото Слънчицето предпочита кифлите сладички, а баща й - соленички, а аз предпочитам мир да има :) И търся баланс, поне когато е възможно такъв да бъде намерен... Памучното тесто дава големи възможности!

По отношение на технологията, за мен е най-лесно да разделя втасалото тесто на 4 еднакви части и да използвам по 2 от тях съответно за погача и за кифли.
Оформям 4 топки, които една по една разточвам на кръгове, които разрязвам на триъгълници. За погачите - на по 12-16, за кифли - на по 8, а за кренвиршки - на по 6.
Кифлите пека върху хартия за печене в тавата от фурната, а погачите - в малка тавичка с керамично покритие.
След като ги навия и подредя, ги слагам да втасват около половин час под кърпа във фурната на 50 градуса. После ги вадя и засилвам фурната на 200 градуса. Докато загрее, намазвам и поръсвам със семена. Изпичането (засякох!) е за около 15 минути, но винаги проверявам с клечка.

Ето някои заснети етапи от работата:

Кейк Браунис

Поводи да има! Пристигнаха от Китай формичките, които си бях поръчала специално за браунита, защото в друго не ми харесват толкова. Пак оттам се прибра и Слънчицето, което много ги обича, и трябваше да го посрещна с нещо специално.

Няколко думи за рецептата... Не помня от каква опаковка съм я откъснала и кога. Не знаех, че я имам, докато не я намерих сред други подобни.

Когато беше съвсем мъничко, Слънчицето ми беше направило кутия за съхранение на рецепти в час по труд и творчество. И като видя как стои празна, ужасно се разлюти, та трябваше бързо да докажа, че не пренебрегвам труда й. Спешно събрах всякакви изрезки, събирани през годините, и ги подредих в кутията. Тогава се натъкнах и на тази (скоро след това я пробвахме и одобрихме). Тогава кутията се изду от всякакви хартийки, но бяха сортирани с разделители, надписи и всичко, показващо старателно отношение. Лепнах я на хладилника и тя си стана постоянна част от кухненския интериор. След време я поопразних от излишното и подредбата не е така стриктна, но пък рецептата за браунис зае почетното място.

Дума да няма, това са стресиращо калорични и нездравословни сладкиши, но са толкова неприлично вкусни, че им е простено :) А и не ги правя никак често.
Спазвам рецептата съвсем точно, не съм импровизирала досега. Само с формата за мъфини не съм много съгласна. В по-големи картонени форми стават по-добре - откритие, също направено случайно, но стига толкова истории!
Предишните, които съм ползвала бяха по-малки и ставаха 10 с връхче след изпичането. По картинка от Интернет с тези съм се поизхвърлила и се оказаха големички, така че излязоха 6 непълни, но пропорциите винаги могат да се позавишат. Или пък да се търсят идеалните формички :)

Сложността на изпълнението им е като на най-обикновен кейк, но с повечко съставки. Стават без грешка. Препоръчвам!

Торта "Слънчице"

Тези моето Слънчице имаше малък личен повод, а и замина на далечно пътуване. И тъй като отдавна мрънкаше за торта, направихме заедно една много бърза и лесна торта, защото имаше много багаж за стягане и времето ни притискаше.
Уговорката е другия път да си опечем блатове, но сега минахме с купени от магазина. Пълнежът: резенечета праскови и леко подсладена заквасена сметана.
Много се гордея с глазурата, защото май никога не съм се справяла така добре. Тя се получи така:
2 черни шоколада, стопени на слаб котлон с прясно мляко. Количеството на млякото се оказа тайната на добрата глазура, но за съжаление (или за късмет) беше резултат от грешка и не мога да кажа колко беше. Сипах повече отколкото имах намерение и даже леко се притесних, че много съм я разредила. Да опитам с описание: шоколадът беше начупен на блокчета и сложен в канче с вместимост 500 мл, а млякото почти ги покри.
Бърках с дървено шишче, докато всичко стана на гладък течен шоколад. После бързо изсипах всичко върху тортата в кръг, близо до ръба. После дойде мазането. Поради сравнително рядката консистенция сгъстяването беше бавно и успях да я намажа като истинска, така да се каже. При опитите ми да я загладя красиво се оформиха оси към центъра, което много ми хареса и оттам дойде идеята за слънцето, особено предвид факта, че за поръсване бях приготвила остатъка от жълто-оранжевите стърготини от рождения ден.

Тя беше по друга моя рецепта. Впрочем, най-успешната ми, но за това ще стане дума друг път. Нейната украса е дело на гордия баща, защото аз нямам нерви за такива работи, както неведнъж съм споменавала в празничните си публикации в Приказния блог.
И така, тортата ни не беше връх на сладкарското изкуство, но аз обичам да е бързо, лесно и вкусно и пиша тук за хора като мен :)
Успех, ентусиасти!

Медена питка

Не онази медена пита, разбира се! :)
Попаднах на рецептата случайно преди време в Интернет. Толкова ни хареса, че бързо надрасках съставките на листче, което стана част от постоянния реквизит на хладилника:

И добре, че го направих. После съм я търсила много пъти, но не успях да я открия отново. Сега я търсих особено старателно, за да цитирам първоизточника си, но пак ударих на камък.
Единственият й недостатък беше, че става много малко, затова съм завишила съставките с около 50%. И другото е, че смесвам няколко вида брашно - черно, типово, царевично, пълнозърнесто... Каквото имам под ръка или както ми се прище в момента.
По оригиналната рецепта става по-пухкава. По моя начин е по-плътна и засищаща, а създава усещането, че е здравословна ;)
Ето как я направих последния път:

(по реда на слагане в машината за хляб)
70-80 г разтопено краве масло
220-230 мл топло прясно мляко
1 яйце + 1 белтък
1 с.л. сол
3-4 с.л. мед
500 г брашно тип 650
100 г. черно брашно
150 г царевично брашно
11 г суха мая
---
1 жълтък за намазване
семена за поръсване

Така изглеждаше тестото след омесването:

А така след втасването:

И след като го извадих от машината:

 Оформих го с малко брашно и го оставих пак за малко под кърпа:

Ето така беше, като я повдигнах след 10-15 минути:

 

Нарязах на 16 парчета, от които оформих фитили и ги вързах на възелчета. Подредих в тавичка:

  

Оставих ги да втасват 30-40 минути под кърпа във фурната на 50 градуса. После извадих и засилих фурната. Докато загрее, намазах с жълтък (разбит с няколко капки прясно мляко) и поръсих със сусам (маково семе или друго по избор):

Изпекох във вече загрятата фурна. След изпичането я напръсках с вода и задуших под кърпа. После я извадих:

Бон апети!

Кексчета с шоколад и банани

През годините е доказано, че това е любимият вкус на децата, а и не само - банани с шоколад. Торти с банани и шоколадов пълнеж, кейкове с банани и шоколадови парченца, шоколадов сладолед с банани, гофрети, палачинки или бисквити с течен шоколад и банани, млечен шейк с банан и шоколад - винаги отличен резултат!
За бананово-шоколадовите си мини-кейкчета съм получила най-големия комплимент от най-злоядото и капризно дете, което познавам. И тъкмо от тях съм направила буквално стотици за разни поводи на дъщеря си и съм раздала рецептата на десетки пожелали я. Такава, каквато е била в конкретния случай :)
Защото си нямам твърдо установена. Винаги се хващам за класическата формула и карам на вдъхновение.

А ето такова беше последното ми:
3 яйца
1 ч.ч. захар
1/4 ч.ч. олио
1/2 ч.ч. прясно мляко
1 1/12 ч.ч. бяло брашно
1 бакпулве, разбъркан в брашното
1/4 ч.ч. царевично брашно (около 3 препълнени супени лъжици)
1/4 ч.ч. какао (около 3 препълнени супени лъжици)
1 черен шоколад, раздробен на ситно в чопъра
2 банана, нарязани на малки парченца

Всичко разбивам с миксер - в посочения ред. Само шоколада и бананите разбърквам накрая с лъжица. Замяната на няколко лъжици брашно с царевично винаги дава много добър резултат.
Обичайно ги пека в стандартни хартиени формички. Но отдавна се канех да пробвам фуниите от хартия за печене. И сега имах повод - наскоро си купих някаква, която се оказа на листове, а не на руло :) Т.е. беше лесно за рязане, така че просто опитах.

Количеството се оказа недостатъчно за хубавото напълване на 12 броя - колкото са кофичките ми крем-карамел, които използвах. Но от малките то запълва доста добре около 18-20.

Изпекох ги за около 40 минути в предварително загрята фурна на 190 градуса.

Отблизо:

И отдалече:

А отвътре - ммм... :)

Слагайте сега кафето!