сряда, 27 януари 2021 г.

Тирамису


Често споменавам любимата си йенска тавичка за вкусни десерти и закуски. Помня, че някъде се спомена и тирамисуто. Нямах снимки, защото то е повече вкусно, отколкото фотогенично, но (си) обещах следващия път все пак да щракна.
В коронавирусни условия маскарпонето не ми е често подръка, та се очертаваше дълъг период без тирамису, но Съдбата явно бе решила друго.
Преди известно време се оказах пред савойарди на промоция, а в хладилника от седмица отлежаваше емоционално купена кофа сметана, за която нямах план. В магазина нямаше маскарпоне и бях напът да се отчая, когато се сетих, че Гугъл все ще знае нещо по въпроса. Питах "вместо маскарпоне". "Крема сирене", рече той и аз се отправих към касата със съответната кутийка (200г) в количката.
Вкъщи четох малко тук, малко там и накрая сложох кремата с 3-4 лъжици захар (на око) във висока купа и с 1 бъркалка на миксера разбивах на ниска скорост до пухкава хомогенна маса. Добавих 200-250г заквасена сметана (на око) и продължих разбиването до пълно изглаждане, без да прекалявам. Оставих в хладилника да си поеме добре захарта и по някое време пуснах 2 кафета за савойардите. Охладих ги набързо във фризера, защото не се бях сетила да си оставя време за нормално изстиване и извадих йената.
Топват се бързо и двустранно бишкотите в кафето, изсипано за удобство в широка купа. Нареждат се плътно на дъното. Наклепва се отгоре половината крем. Още ред бишкоти, потопени в кафе и се покрива плътно с останалия крем. Поръсва се обилно с натурално какао. Спи в хладилника. Буон апетито! ;)
---

По някаква причина винаги съм мислела, че тирамису е необикновено сложно за приготвяне нещо, изискващо много време и свръхчовешки умения и търпение. Все неща, каквито не притежавам...
На един аудиоурок една италианска баба ме уплаши до смърт с някакви жълтъци и белтъци, бити до смърт на ръка и прочие... те суровите яйца по принцип ме плашат доста.
Но веднъж промоцията на маскарпоне едикъдеси ме изкуши да купя една кутийка и да се престраша. Четох тук-там и разбрах, че колкото хора - толкова рецепти, а яйцата хич не са задължителни, така че създадох и аз своята рецепта за тирамису:

20-24 бр савойарди
200-250г маскарпоне
200-250г заквасена сметана
Захар на вкус и мъъъничко прясно мляко, за да се маже по-лесно
2 чаше охладено кафе
Натурално какао на поръсване

четвъртък, 2 април 2020 г.

Пухкави ароматни кексчета


Творецът в мен е подложен на изпитание. Извънредните времена изискват извънредно готвене. И да има десерт. И нещо за похапване. И да е вкусно. И да не писва...
Взех да измислям нови манджи, но не съм готова да говоря за това. За сладичкото ми е думата.
Моята сила са кейковете, които разнообразявам с по нещичко бисквитенко в йенска форма, обаче усетих, че губя аудиторията.
Тортата пазя за наближаващ имен ден. Не ми се търсят рецепти. Оххх...
По някое време ми хрумна, че отдавна се каня да експериментирам с тестото за любимия ни плодов пай.
Използвах по-малко масло и повече мляко и замених част от брашното с 2 лъжици царевично и 2 лъжици грис.


И понеже наскоро запълвах време с подреждане на шкафове и установих, че съм се запасила с хартиени формички за до края на света, избрах този формат.


Какво да кажа... получиха ми се!


петък, 27 март 2020 г.

Кейк с какао и аромат на ром


Нищо специално, нищо особено. Просто кейк. Вместо с ванилия го подправих с пакетче захар с аромат на ром. Замених половин чаша от брашното с  какао и царевично.
Вкусно стана, но ромът хич не личеше, според мен.

петък, 20 март 2020 г.

Закуска с бисквити "Закуска"


Йената ми е добър приятел. Точно в тази никога нищо не съм пекла, но е почти постоянно пълна с вкусни и лесни закуски и десерти. Често това е едно и също.


Не съм от запасяващите се за края на света и импровизирам с наличното. Едно от тях са бисквитите Закуска, които, натрошени в мляко, са любимата закуска (и в Топ 5 на любимите храни въобще) на моето бебе :)


И така:
Малка кофичка заквасена сметана;
Някакъв конфитюр под ръка;
И споменатите бисквити...

Разбърках сметаната и конфитюра и после ред бисквити, ред бъркано... докато то свърши. А то свърши бързо - кофичката сметана трябваше да е голяма!
За разкош смлях в чопъра 3-4 бисквити и наръсих отгоре и отстрани, че освен да е красиво, и всички дупки да се запълнят.
Престоя в хладилника 1 нощ и сутринта ни направи много щастливи!

сряда, 18 март 2020 г.

Бисквитена торта "Корона"

Отдавна зарязах снимките, и аз не знам защо, на вкусните, лесни и интересни неща, които нерядко правя. Понякога се сещам след като ги хапнем сладко-сладко и ме е яд. Но се преживява :)


Сега обаче времето трябва да се запълва приятно и творчески. Домочадието пожела бисквитена торта, а аз реших да се пошегувам с тях и за сметка на вируса.
И така се появи иначе напълно обикновената и възможно най-проста бисквитена торта с обикновени бисквити и полуфабрикатно кремче с варене, е случая - шоколадово: ред бисквити, ред крем, докато последният свърши. В тавичка или каква да е подходяща форма. Моята е малка йена, в която правя чудно тирамису, за което ще разкажа, ако изровя някоя случайна снимка или следващия път, като речем да се поглезим.

И тъй, исках някак да я "короновам" и се сетих, че изостанаха коронки от рождения ден. Малко са и не става много ясно каква ми е била идеята, но както казах, сега време има за всичко. Включително за дълги и досадни обяснения като това :)

петък, 9 август 2019 г.

Сладко от джанки



Както споменах наскоро, имах твърде много прелестни домашни джанки. И за първи път в живота си направих сладко! Тъй като не очаквах особен резултат, не съм се подготвяла за атрактивни снимки. Наличната стана спонтанно, като реших да се похваля пред приятелка.
И така, наскоро търсех реализация на едни сини сливи. Не се стигна до сладко, но бях открила рецепта за конфитюр от сливи в Супичка...
Сега потърсих и за джанки, но намереното не ме удовлетвори. Реших да рискувам и да приложа тази, дето си харесах. Все още се намираха и малко сливи, а оцетът в шкафа беше ябълков, затова импровизирах:

1,5 кг зрели жълто-червени джанки
0,5 кг сини сливи
1/2 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. ябълков оцет

Нарязах джанките на половинки, а сливите на четвъртинки и приложих инструкциите от Супичка.
Възможно е моето творение да стана мъничко по-гъсто от правилното, така че ако има друг път може мъничко да намаля печенето.
Но вкусът и така е божествен! Напълних 6 бурканчета от купешко сладко и вярвам, че ни предстоят планини от мнооого вкусни палачинки :)

неделя, 4 август 2019 г.

Джанки и един познат пай



Имам огромно количество страхотни домашни джанки. Това веднага наложи темата на деня. Рецептата за сливов пай претърпя малки корекции и...
Редно е да спомена, че освен различните плодове, използвах 4 белтъка и 2 жълтъка, а също така замених половин чаша от брашното с царевично.

петък, 19 юли 2019 г.

Свежа салата с риба тон




В случая е с няколко цвята бейби-салати. Но си я правим също с маруля, салата Айсберг или китайско зеле. Пробвахме и с обикновено, но не е толкова вкусно.
Добавяме една консерва със сладка царевица и една с риба-тон в растителна мазнина.
Сол и лимонов сол на вкус.
Любимата салата на цялото ни семейство!

вторник, 2 юли 2019 г.

Гювечета


Теорията ми за храната, приготвена в глина, е, че няма как да сбърка човек. Каквото и да сложиш, все излиза нещо много вкусно.
Гювечетата са едно от нещата, за които у нас разногласия няма. И са единственото, което си поръчвам често в заведение, въпреки че и често правя.
Предполагам, че колкото хора, толкова рецепти. Аз, разбира се, нямам такава. Така винаги са различни и затова не ни доскучават никога.
Основните съставки, според мен, са сирене, домати и яйца. Оттам нататък, кой каквото обича. Или каквото намери в момента налично вкъщи.
Доматите може да са пресни, нарязани по собствено усмотрение на едро или дребно. Може да са от буркан или направо на сос от кутия, шише или консерва.
Аз обичам да има малко лук. Може да се добави чушка - сурова или печена. И/или някакъв колбас. Царевичка. Морков. Тиквичка. И така нататък.
Мазнинка, подправки и сол на вкус... Аз държа на червения пипер. И мисля, че със зехтин е по-вкусно.
Глинените съдове слагам в незагрята фурна. Засилвам докрай, а като загреят, намалявам под 200 градуса. Бавничко става, но пък вкуууснооо...
Яйцата чуквам към края на печенето. Тях също посолявам и напипервам.
Ако останат, стоят си във фурната. Не ги съхранявам в хладилника.
Вкусни са и на следващия ден, дори непритоплени. А след минутка в микровълновата са като нови.

петък, 28 юни 2019 г.

Кейк с мармалад и шоколадови перли



Имах спешна нужда от идея за нещо, което да става за закуска и за похапване по всяко време. И да е лесно и бързо! Търсих из Интернет. Емиии... от кейка по-подходящо няма. А кейковете са моята стихия. За тях акъл не ща!

Трябва отвреме навреме да измислям нещо различно, за да предотвратя ропота. Не че ми пука особено, просто без него е по-приятно около масата ;)
Огледах шкафа и хладилника. Отворен домашен мармалад от нещо си с недобри шансове да бъде изяден скоро... остатъци от пакетче с шоколадови перлички... добреее... помислих малко и...


Както винаги, продуктите - по реда на влизането им в купата:

3-4 яйца, в зависимост от големината
2/3 ч.ч. захар
1/4 ч.ч. олио
2/3 ч.ч. прясно мляко
2 ч.ч. бяло брашно
1 бакпулвер /в брашното/
1/3 ч.ч. царевично брашно
1/2 бурканче мармалад
Шоколадови перли "на око"

И както винаги, пече се в предварително загрята фурна, на 200 градуса, за 40-45 минути...


/веднага щом излезе от фурната/

петък, 21 юни 2019 г.

Макаронена салата с прясна чубрица

Добре беше - след толкоз дълго мълчание, да разбутам блога с кейковете с някой кейк... И аз наскоро правих един страхотен и неспоменаван тук, но забравих да го снимам. Позагубила съм форма явно, но нищо. Важното е да има някакво развитие!


За любовта ни към този тип салати вече съм писала. Тази тук направих с макарони-мидички по модела на втората салата от тези с кус-кус, но обогатих - за разкош, с листа прясна чубрица.

сряда, 23 май 2018 г.

Розови домати с пресен босилек

 
Обикновено ги яден с моцарела или сирена и чесън, но този път бяха светкавична салата с нещо друго.
Това е първата реколта от домашния босилек:


Босилекът след подстрижката. Листа, по-големи от лъжици...

/докато се похваля, той, разбира се още избуя, а ние изядохме още босилекови домати/

вторник, 8 май 2018 г.

Почти китайски ориз

Купих преди известно време някакъв замразен китайски зеленчуков микс без ясна идея за какво ми е. Постоя във фризера, пък си рекох, че трябва да измисля нещо най-после. И измислих. Почти успешно сварих бял ориз за първи път в живота си. Задуших микса в уок с малко олио и соев сос. Добавих вътре ориза и някаква налична вкъщи псевдо-китайска подправка и оставих малко да се омешат и оризът да поеме соса.


 Направо си стана!
(даже беше вкусно)