вторник, 20 февруари 2018 г.

Най-вкусните "Прасковки" - за най-специалния рожден ден


Знам, че баба ми и дядо ми биха обичали моята дъщеря така, както обичаха мен. Знам колко много би ги харесала тя, ако имаше късмета да ги познава. Толкова много бих искала да бяха част и от нейния живот! Но тях ги няма отдавна - много преди тя да се роди...
Днес тя става на 16. Това ме накара да разровя бабините рецепти, защото - срам, не срам - правила съм бабините прасковки за кого ли не, но не й за нея.
И тъй като това е т.нар. Sweet 16 и тя си пожела нещо специално, не ми хрумна нищо по-сладко и по-специално от Прасковките, които аз винаги съм считала на за съвършения десерт. Надявам се да усети връзката с предните поколения, така както я усещам аз!

Прасковките не са нито бързи, нито лесни. Искат 2-3 дни време предварително, за да станат наистина хубави, търпение и внимание. Не се правят без любов! Не толкова любов към храната, а към тези, които ще ги хапнат после :)

И така, ето я и рецептата. Дълга е, но я преписвам тук, защото освен, че е трудно за разчитане от ръкописа на майка ми, има нужда и от допълнителни обяснения, които тя не ми в включила, защото знае, че си ги знам от практиката.

Продукти:
2 яйца
2 кафени чашки олио
4 кафени чашки захар
2 кафени чашки прясно мляко
1 чаена лъжичка амонячна сода
1 чаена лъжичка сода за хляб
1 прах ванилия
1 кг брашно
сладкарска боя

Замесва се тесто и се оставя за 2 часа на студено. Правят се топчета колкото орех. Излизат 4 тави по 30 топчета. Аз си разделям тестото на 4 и държа частите, които чакат ред, в хладилника. Всяка четвъртика деля на 2 и се стремя да изкарам от всяко парченце по 15 топчета с приблизително еднаква големина. Тавите на фурната побират почно по 30 топчета.

Пекат се в предварително загрята до около 190 градуса фурна за около 15-20 минути. Трябва да порозовеят леко, не да се препичат! Аз ги попрегорих повечето (загубила съм форма). Така после са по-чупливи и издълбаването е по-трудно.



Оставят се да изстинат напълно. Аз ги пекох вечерта и ги оставих до сутринта.
И така, издълбават се получените сухи курабийки колкото е възможно по дълбоко до получаването на черупки, които могат да се напълнят с лъжичка.




Издълбаването е бавна и трудоемка процедура. Заедно с пълненето ми отне цял ден с почивките. Счупването на 10-20 курабийки е в рамките очакваното.

За пълнежа:
1 яйце (замених го с прясно мляко, защото нямах прясно домашно яйце)
2 кафени чашки прясно мляко
1 лъжица какао (аз сложих 2)
захар на вкус (препоръчвам около 10-12 лъжици)
няколко капки конячна есенция или ром (аз ползвах ромова есенция)
трохите от издълбаното и счупените, натрошени на дребно
1 пакет бисквити "Руен" (не съм виждала такива от години и ползвах "Чаени")

 

Разбърква се добре и не се вари (затова не посмях да сложа яйце). Трябва да стане като много меко, лепкаво тесто (малко по-меко от това на снимката щеше да е даже шпо-добре). Черупките се пълнят внимателно и се слепват 2 по 2. Добре е да постоят така, преди работата да продължи. Аз ги оставих отново от вечерта до сутринта.


Разбърква се добре и не се вари (затова не посмях да сложа яйце). Трябва да стане като много меко, лепкаво тесто. Черупките се пълнят внимателно и се слепват 2 по 2. Добре е да постоят така, преди работата да продължи. Аз ги оставих отново от вечерта до сутринта.



Идва ред на разкрасяването, което ще превърне слепените сладки в прасковки. Трявбат ни червена, зелена и/или жълта сладкарска боя и кристална захар за овалване.
Боите се разтварят в чинии с вода. Аз ползвах червена и зелена. Оцветяването трябва да става много бързо, защото водата попива много бързо в сухите сладки и има опасност от размекване и разпадане. Аз търкулвам секунда в едната боя, за да се оцветят откъм слепената част и после топвам връхчетата в другата боя само за миг. Оставям да се отцедят върху домакинска хартия. Като боядисам 12-15 прасковки (колкото се съберат върху хартията), преди да са почнали съвсем да засъхват, ги овалвам в захар и подреждам внимателно в застлана със салфетка голяма чиния или поднос. Боядисвам още дузина, овалвам в захар, минавам да следващите. И така, на 3-4 пъти прасковките са гoтови. Е, почти... трябва да престоят още ден, за да поемат влагата добре и да не лепнат по пръстите :)






 

На теория могат да излязат 60 броя и тогава ще трябват 2 пакета бисквити и малко повече какао, мляко и захар за пълнежа, но на практика излизат 50-55, защото при дълбането винаги има жертви :)

 

Накрая, ако имате под ръка, боднете листенца от чимшир. Аз по-често съм нямала, но този път извадих късмет и успях да се сдобия. Може без, а вероятно може и да се импровизира и с други дребни (и неотровни!!!) листа. Чимширът просто е гарантирано безопасен и с подходящ размер.

Ами... това е. Успех!

Няма коментари:

Публикуване на коментар