Моите хлебчета

Аз така и не се научих да меся. Обаче преди няколко години си купихме домашна хлебопекарна. Оттогава домашните хлябове, питки и кифли се превърнаха в мания. Предвид първото ми изречение, обичайно търся рецепти на хора, които знаят какво правят, но специално с хляба лека-полека започнах да експериментирам.
И точно защото не знам правилата от опит, честичко се провалям :) С вкуса е ОК, но с визията честичко се излагам. Последният ми експеримент, свързан с производство на багети, за които в последния момент се отказах да вадя специалната приставка и ги оформих как да е на ръка, се оказа фантастичен. Даже спешно го пробвах и на хляб и съм много горда с хрумването си.
Нека споделя (по реда на слагане в машината):

малко зехтин на бъркалките
450 мл хладка вода
1 с.л. сол
1 с.л. кафява захар
500 г брашно тип 650
100 г черно брашно
100 г царевично брашно
50 г фини овесени ядки
50г булгур
2 1/2 ч.л. суха мая
добавки (семена) - по вкус

Хлебчетата измесих в машината, а след оформяне втасваха около половин час под кърпа във фурната на 50 градуса. После ги извадих, засилих я на 200 и докато загрее, ги намазах с малко зехтин. Изпекох на око и може би мъничко ги препекох. Внимавайте!
За хляба използвах програмата за пълнозърнест.

Бутерки с шунка и гауда

Светкавична закуска или вечеря, и много вкусна!

Правила съм най-разни варианти на соленки с бутер-тесто през годините, естествено, и винаги много са се харесвали на семейството ми. Но откак ми хрумнаха точно тези банички, домашните просто ме обожават :) Станаха им любими.
Ето как ги правя:

2 пакета охладено бутер-тесто
Шунка "слайс"
Сирене "гауда"
1 жълтък за намазване
Сусам или маково семе за поръсване

Разрязвам тестото на големи квадрати. Застилам ги с шунка. Слагам в средата кубче гауда Може и обикновен кашкавал или каквото друго жълто сирене обичате (или имате в хладилника). Все пак, според мен, най-добър резултат се постига с гаудата.

Сгъвам ъглите към средата с максимално застъпване (като плик за писмо). Забождам средата с клечка за зъби.

Мажа с разбития жълтък. Поръсвам с каквито семена имам под ръка. Пека на 180 градуса в предварително загрята фурна.

И не забравяйте айряна!

Кексчета с мента и шоколад

Комбинацията от мента и шоколад е любима на моята дъщеря. Наложи се много да помисля, когато заврънка за ментов кейк, защото нищо подходящо не намерих из кулинарните сайтове и блогове, а не е като да не търсих. Когато получих прозрение, стъпих на класическата рецепта и пробвах, срещнах такова одобрение, че се почувствах истински новатор :)
Тези дни реших да си измисля повод и да зарадвам детенцето си с кексчета по моята рецепта. Не съм сигурна има ли разлика между мъфин и къп-кейк, но и двете думи не ми звучат добре в моята уста, а и аз просто насипвам кексовото тесто във формички. Не знам правилно ли е и не ми пука. Затова си ги наричам просто кексчета.

Ето и рецептата:
3-4 яйца
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
1 ч.ч. вода
4 торбички ментов чай
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер
1/3 ч.ч. неподсладено какао
1 черен шоколад

Кипвам водата и накисвам чая в нея. Оставям да изстива заедно с торбичките вътре. Така ароматът става много силен. Когато е със стайна температура, изхвърлям торбичките чай и подхващам обичайната процедура. Разбивам яйцата със захарта, добавям олиото, после ментовата отвара, брашното, бакпулпвера и какаото. Накрая пускам начупения шоколад в чопъра, за да стане на прах и дребни парченца, които разбърквам в тестото. После печенето си е стандартно.
Дозата е достатъчна за стандартен кейк или за 24 кексчета.

И две думи за настоящия повод. Момичето ми стана на 15 и половина :)
Понякога изненадата за измислен повод е по-вънуваща от тази за истинските. Проверено е през годините. Впрочем, тестото, използвано при онази проверка, е това за сливовия пай.

Хайде, стига сладкиши, че огладнях :) Бон апети!

Постно прясно зеле

Не мислех, че за манджа ще седна да пиша, обаче докато го готвех, се сетих, че прясното зеле не ми е от любимите ястия и че посветих години на откриването на вкусен начин да го приготвям. Тази рецепта си е лично моя и неотдавна установх, че не е обичайна за повечето домакини. Бяхме женска компания и заговорихме за зеле. Оказа се, че никоя не го прави като мен. А пък аз най-после ям прясно зеле с удоволствие и бая навирих нос :)

И така:
1 зелка
1 глава лук
1 морков
2 домата
2 зелени чушки
сол, червен пипер и лимонов сок и олио на вкус

Нарязвам зелето колкото по-дребно успея. Паралелно с рязането добавям сол, червен пипер и лимонов сок. Последният е защото наистина никак не харесвам вкуса на прясното зеле и винаги се стремя да го накарам да прилича на кисело. Преди да се спра на тази рецепта, стигах до половин шише. Сега го слагам само за разкош, сигурно и по навик. Може да се пропусне, разбира се.
Като напълня тавата, разбърквам леко и добавям малко олио. Покривам с фолио и слагам в загрятата фурна. Измивам зеленчуците и ги минавам през чопъра. Всичко правя много на ситно. Докато ги приготвя, зелето малко е слегнало в тавата, така че добавям и размесвам добре всичко накуп, добавям мъничко вода, покривам отново с фолиото и пека до готовност на зелето.

По този начин зеленчуците се явяват като подправки и вкусът на никой не се усеща, а придават отличен вкус и аромат на зелето. Винаги съм се затруднявала каква подправка да му сложа. Според майка ми, зелето иска чубрица. Но като го приготвям по този начин, подправки не са необходими и изобщо не слагам.
Предполагам, могат да се добавят няколко парчета месо или пък това да бъде гарнитура към паржолите, и тогава няма да е постно, обаче ние по-скоро понякога купуваме парче наденица на остатъците, защото не можем да изядем цялата тава наведнъж. Така имаме 2 различни манджи с едно готвене :)
И така, това е моето предложение за прясно зеле. Опитайте и се надявам да не съжалявате!

Сливов пай

Правилно е да кажа "плодов" и за такъв ми е даден, но истината е, че с друго не е така вкусно, както със сливи. Приемлив компромис лично за мен са само кайсиите.
Тази рецепта имам от моята скъпа приятелка Лили и е един от най-вкусните сладкиши, които съм яла през живота си. От Лили имам още една рецепта и тя е за най-вкусните соленки, които... знаете края. И за тях ще стане дума, като ги направя другия път.

Ето рецептата, както ми я даде Лили:

Разбиват се 3 белтъка с 1/3 ч.ч. захар и 3-те жълтъка  - с 2/3 ч.ч. захар. Към жълтъците се прибавя 1 пак. масло - размекнато, 1/3 ч.ч. пр.мляко с 1 разтворен в него бакпулвер, 1 ч.ч. брашно и 1-2 ванилии.
Постепенно се прибавят белъците и още почти 1 ч.ч. брашно - до гъсто кексово тесто, което се разстила в намаслена и набрашнена тава.
Набождат се разполовените като шапчици сливи. Пече се в предварително загрята фурна за около 30-40 минути.

И няколко пояснения от мен: тавичката трябва малък размер. Моята е малко по-голяма от стандартна форма за торта. Освен това е с керамично покритие и не я мажа и набрашнявам.
Обикновено я правя с еднакви сливи, но сега имах изостанали по малко от двата вида, импровизирах и резултатът беше възхитителен. Не само на вид, но и на вкус.
Ето така изглеждаше в тавата веднага след изпичане:

Дано ви е сладко!

Класика в жанра

Поне в моето семейство това е абсолютната класика при кейковете. Рецептата е наследна от моята баба и нямам представа откъде я имаше тя. Изкушавам се да вярвам, че е от нейната майка. Баба ми има по-млади 2 сестри, 2 дъщери и 3 внучки. И тази рецепта е ценно семейно притежание по цялата женска линия. Не съм голяма кулинарка, обаче с кейк още никой не ме е бил. Конкуренция са ми само майка ми, леля ми и братоведките ми, а напоследък гледам, и дъщеря ми и племенничките...
Безценността на рецептата за нас вероятно е по-скоро емоционална, тъй като тайна няма. И никога не ни се е свидило да я споделяме с други хора.
Лично аз много импровизирам върху нея и от години не я бях изпълнявала точно в този вид. Но днес я направих и реших да стартирам с нея блога, който отдавна съм замислила.
Не съм по подробните обяснения и снимките на етапите от каква да е дейност. Вярвам, всеки знае как изглеждат яйцата и захарта и как се включва миксерът. Така че просто ще изредя съставките по реда, в който влизат в купата за разбиване.

Ето ги:

3-4 яйца
1 ч.ч. захар
1/2 до 3/4 ч.ч. олио
1 ч.ч. кисело мляко
1/2 ч.л. сода за хляб
2 ванилии
2 и 1/2 ч.ч. брашно
2-3 с.л. неподсладено какао

Разбира се, содата се "гаси" в киселото мляко. Олиото е според както предпочитате кейка. Аз го правя с по-малко олио, за да е по-въздушен и напукан. Ако обичате мазничко и се гони идеален външен вид - нека е повечко. Какаото се добавя в малка част от тестото и тази именно част се насипва като среден слой, за да стане шарката. Естествено, може да се пропусне, ако някой хич не обича какао. Или да се завиши, ако - като мен, обичате да е по-шоколадово.

Ето така изглеждаше моят кейк веднага след изпичането:

И така след като го извадих от формата за печене:

Добър апетит!

---

Наясно съм, че в българския език масово употребяваната дума е КЕКС. Но по някаква причина баба ми казваше именно КЕЙК, а на нея дължа и рецептата, и блога, и повечето си знания и умения в кухнята. Така че, това е положението!