понеделник, 20 ноември 2017 г.

Моите курабийки


Собствено изобретение! Провокирано от личното ми кредо "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл" :)
Моят половин много обича курабийки. Ама наистина много! И аз обичам, но не толкова, че да се стимулирам да им отделя време и усилия. Не мога и да меся. Обаче човекът иска курабийки и това е! Трябваше да се взема в ръце. И аз им намерих цаката :)
Сгъстих класическия си кейк с помощта на още малко брашно, изключих какаото и добавих лимонов аромат, метнах всичко в машината за хляб...  et voila! Курабийки! :)

А по точно, брашното е 6 чаши и слагам лимонова есенция или лимонова захар, но със сигурност кората на един лимон ще направи чудеса. Така се правят курабийки, според моята баба, чиято рецепта може и да не изпълня скоро, но ще споделя някой път тук.
Разбивам всичко без брашното с тел или вилица и го сипвам в машината. Добавям брашното и пускам програмата за месене. В началото брашното се поема трудно от бъркалките, затова помагам с една клечка за китайска храна.
Щом спре да меси и тръгне да втасва, спирам машината и вадя готовото тесто. Оформям топчета, малко по-големи от орех с помощта на мъничко олио, в което си топя пръстите. Топвам в захар и редя в застлана с хартия за печене тава. Пека до леко зачервяване в предварително загрята до 200 градуса фурна. По-силното зачервяване води до леко загаряне отдолу и ги прави по-твърди от желаното.





Съхраняването на немалкото количество изненадващо вкусни курабийки е най-добре да е в плик или някаква затворена кутия. Иначе изсъхват бързо и пак се втвърдяват. По истинска рецепта може и да не става така, но по моята... уви!

петък, 10 ноември 2017 г.

Датски соленки

Преди време споменах моята приятелка Лили и нейните соленки и обещах да споделя и за тях.
Нямам представа защо са датски, и Лили няма. Но ако наистина идват от Дания, е... ами, да са живи здрави датчаните! Няма човек, дето да ги опитал и да не е поискал рецептата. Няма събитие, на което да са присъствали, и да останала и една неизядена, колкото и друга храна да е хартисала.
Скоро ги правих, снимах и ето, че дойде и техният ред!

Най-напред, ето самата рецепта - точно както ми я е написала Лили:

1 ч. ч. белен слънчоглед
1 ч. ч. тиквено семе
1 ч. ч. сусам - белен или небелен
1 ч. ч. ленено семе / може и по-малко /
1 ч. ч. овесени ядки - фини или обикновени
Всички ядки са сурови / достатъчни са по 100 г за доза /.
3 ½ ч. ч. брашно + 1 бакпулвер
2 ч. ч. вода  / затоплена се излива върху обикновените овесени ядки, фините може да не се заливат предварително /
1 ч. ч. зехтин
2 ч. л. сол  / или 1 супена /
Всичко се омесва добре / може да се бърка с лъжица - получава се рохкаво тесто /, оставя се да престои към 20 минути, на части се оформя на питки и се разстила на много тънка кора върху хартия за печене с размерите на скарата на печката. Нарязва се на ленти или фигури по желание и се пече в загрята фурна на 180 - 200 градуса до хубаво зачервяване / без тава /.
По желание може да се ароматизира с ким или риган.

Нагледно:




А сега и малко от мен. Аз си взимам микс от семена и меря 4 чаши от него. Понякога обогатявам и с маково семе.
Последния път съвсем мъничко занижих брашното и станаха по-хубави от всеки друг път.
Другото различно ми беше, че втасваха около 40-50 минути и сякаш по-лесно ги разстлах на хартията и разрязах. Смятам за напред да се придържам към тези леки промени.
Впрочем, брашното може да бяло или пълнозърнесто, или в комбинация по вкуса на правещите / ядящите, според това колко искат да им е здравословно или не.
Важно е всичко да се измери с един размер чаша. Колкото е по-голяма, толкова повече ще станат соленките. Аз ползвам от 200 мл и стават 4 "тави". Значи, според чашата, могат да бъдат и до 6. Никога не са твърде много!
Другото ключово е изпичането. Трябва да изглеждат наистина кафяви, готови да изгорят. Дори леко прегорели са по-вкусни (и хрупкави!) от макар и съвсем леко недопечени.

Пробвайте и обещавам, ако съжалявате за нещо, то ще е единствено, че не можете да спрете! :)