Моите курабийки

Собствено изобретение! Провокирано от личното ми кредо "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл" :)
Моят половин много обича курабийки. Ама наистина много! И аз обичам, но не толкова, че да се стимулирам да им отделя време и усилия. Не мога и да меся. Обаче човекът иска курабийки и това е! Трябваше да се взема в ръце. И аз им намерих цаката :)
Сгъстих класическия си кейк с помощта на още малко брашно, изключих какаото и добавих лимонов аромат, метнах всичко в машината за хляб...  et voila! Курабийки! :)

А по точно, брашното е 6 чаши и слагам лимонова есенция или лимонова захар, но със сигурност кората на един лимон ще направи чудеса. Така се правят курабийки, според моята баба, чиято рецепта може и да не изпълня скоро, но ще споделя някой път тук.
Разбивам всичко без брашното с тел или вилица и го сипвам в машината. Добавям брашното и пускам програмата за месене. В началото брашното се поема трудно от бъркалките, затова помагам с една клечка за китайска храна.
Щом спре да меси и тръгне да втасва, спирам машината и вадя готовото тесто. Оформям топчета, малко по-големи от орех с помощта на мъничко олио, в което си топя пръстите. Топвам в захар и редя в застлана с хартия за печене тава. Пека до леко зачервяване в предварително загрята до 200 градуса фурна. По-силното зачервяване води до леко загаряне отдолу и ги прави по-твърди от желаното.

Съхраняването на немалкото количество изненадващо вкусни курабийки е най-добре да е в плик или някаква затворена кутия. Иначе изсъхват бързо и пак се втвърдяват. По истинска рецепта може и да не става така, но по моята... уви!