Постно прясно зеле

Не мислех, че за манджа ще седна да пиша, обаче докато го готвех, се сетих, че прясното зеле не ми е от любимите ястия и че посветих години на откриването на вкусен начин да го приготвям. Тази рецепта си е лично моя и неотдавна установх, че не е обичайна за повечето домакини. Бяхме женска компания и заговорихме за зеле. Оказа се, че никоя не го прави като мен. А пък аз най-после ям прясно зеле с удоволствие и бая навирих нос :)

И така:
1 зелка
1 глава лук
1 морков
2 домата
2 зелени чушки
сол, червен пипер и лимонов сок и олио на вкус

Нарязвам зелето колкото по-дребно успея. Паралелно с рязането добавям сол, червен пипер и лимонов сок. Последният е защото наистина никак не харесвам вкуса на прясното зеле и винаги се стремя да го накарам да прилича на кисело. Преди да се спра на тази рецепта, стигах до половин шише. Сега го слагам само за разкош, сигурно и по навик. Може да се пропусне, разбира се.
Като напълня тавата, разбърквам леко и добавям малко олио. Покривам с фолио и слагам в загрятата фурна. Измивам зеленчуците и ги минавам през чопъра. Всичко правя много на ситно. Докато ги приготвя, зелето малко е слегнало в тавата, така че добавям и размесвам добре всичко накуп, добавям мъничко вода, покривам отново с фолиото и пека до готовност на зелето.

По този начин зеленчуците се явяват като подправки и вкусът на никой не се усеща, а придават отличен вкус и аромат на зелето. Винаги съм се затруднявала каква подправка да му сложа. Според майка ми, зелето иска чубрица. Но като го приготвям по този начин, подправки не са необходими и изобщо не слагам.
Предполагам, могат да се добавят няколко парчета месо или пък това да бъде гарнитура към паржолите, и тогава няма да е постно, обаче ние по-скоро понякога купуваме парче наденица на остатъците, защото не можем да изядем цялата тава наведнъж. Така имаме 2 различни манджи с едно готвене :)
И така, това е моето предложение за прясно зеле. Опитайте и се надявам да не съжалявате!