Поводи да има! Пристигнаха от Китай формичките, които си бях поръчала специално за браунита, защото в друго не ми харесват толкова. Пак оттам се прибра и Слънчицето, което много ги обича, и трябваше да го посрещна с нещо специално.
Няколко думи за рецептата... Не помня от каква опаковка съм я
откъснала и кога. Не знаех, че я имам, докато не я намерих сред други
подобни.
Когато беше съвсем мъничко, Слънчицето ми беше направило кутия за
съхранение на рецепти в час по труд и творчество. И като видя как стои
празна, ужасно се разлюти, та трябваше бързо да докажа, че не
пренебрегвам труда й. Спешно събрах всякакви изрезки, събирани
през годините, и ги подредих в кутията. Тогава се натъкнах и на тази
(скоро след това я пробвахме и одобрихме). Тогава кутията се изду от
всякакви хартийки, но бяха сортирани с разделители, надписи и всичко,
показващо старателно отношение. Лепнах я на хладилника и тя си стана
постоянна част от кухненския интериор. След време я поопразних от
излишното и подредбата не е така стриктна, но пък рецептата за браунис
зае почетното място.
Дума да няма, това са стресиращо калорични и нездравословни сладкиши, но са толкова неприлично вкусни, че им е простено :) А и не ги правя никак често.
Спазвам рецептата съвсем точно, не съм импровизирала досега. Само с формата за мъфини не съм много съгласна. В по-големи картонени форми стават по-добре - откритие, също направено случайно, но стига толкова истории!
Предишните, които съм ползвала бяха по-малки и ставаха 10 с връхче след изпичането. По картинка от Интернет с тези съм се поизхвърлила и се оказаха големички, така че излязоха 6 непълни, но пропорциите винаги могат да се позавишат. Или пък да се търсят идеалните формички :)
Сложността на изпълнението им е като на най-обикновен кейк, но с повечко съставки. Стават без грешка. Препоръчвам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар