Палачинки... за вечеря

 ...защото планината от рецептата трябва да я осигуря аз, а в събота сутрин това хич не ми идва отвътре...

Не бях правила палачинки от години, главно защото след поредица подмени на тигани се оказах без подходящ. Но Дядо Коледа най-после донесе един, та ни излезе късметът. И от Коледа насам няколко пъти вечеряхме с палачинки... И аз просто исках да се похваля :)

Мигове от процеса...

...и планината растеше... 

Последния път порасна толкова много, че хем преядохме, хем остана и закуска за училище...

Кейк с канела, какао и орехи за Ивановден

Днес е Ивановден по стар стил, а на официалния осъмнах с желанието да почета покойната си баба, която беше именячка на този ден, с кейк (почти) по нейната рецепта.
Вместо с обичайната ванилия подправих с:
- лъжичка канела
- лъжичка какао
- няколко капки ромова есенция
Добавих и шепа едроначупени орехи.

Стана необичайно вкусен, а аз по принцип с гордея с кейковете си!

Шоколадово-шоколадов кейк и много соленки за базар

Преди Коледа имаше голямо училищно мероприятие, за което се наложи да впрегна сили, време и търпения, плюс скромните си кулинарни умения. Необходими бяха големи количества храна за продан (с благотворителна цел) и аз избрах да направя 3 лесни неща в несметни количества.
Кейкът ми беше, както винаги, базиран на основната ми рецепта, в която половин чаша от брашното замених с няколко лъжици царевично и солидно количество какао, а добавката за разкош бяха шоколадови парченца, получени от 1 черен шоколад, натрошен в чопъра.

Всички съставки бяха силно завишени, като запазих пропорциите, използвайки много голяма чаша, пълнейки я с връх, вместо стандартната чаена, пълна под ръба.
Ето какво се получи:

А ето така стана за продан:

А това са многото солнеки:

По-кафявите са небезизвестните датски соленки, които имаха този търговски вид:

И за тях използвах голямата чаша и изкарах 8 тави. Ето го тестото преди голямото точене и печене:

А другите бяха маслени соленки по рецепта от личната ми кулинарната библия и издглеждаха така:

 

Няколко думи и от мен за последните... пропорцията, предложена в рецептата е за 1 тава и е крайно недостатъчна, поне у нас :) Аз винаги правя в доза "всичко х2". За случая ги направих "всичко х3" и разбих не с дървена лъжица (нея ползвах чак накрая), а с мощен миксер със стойка и въртяща се купа, защото количеството беше голямо и битката се очертаваше неравна.
Ето как стана:

Агент после ми донесе конфиденциалната информация, че всичко се е продало и изяло без остатък :)
За мен остава надеждата, че всичко продадено на базара ще помогне за лечението на 2 момчета в беда.

Добруджанки в машина за хляб

Бързо и лесно, особено ако си имаш машина :) Стават за закуска, стават и за хляб!
Използвах рецептата от любимото ми място. Но я изпълних в машината за хляб. Разбърках всичко без брашното в купа, изсипах в машината и добавих брашното.
Като е реч за брашно, замених около половин чаша с царевично :)
Ето така стават нещата:

А ето го и резултатът:

Маслени кексчета с маково семе и шоколадови перли

Наскоро осъмнах с желанието за един бързичък класически кейк, но като отворих хладилника, установих, че нямаме кисело мляко. Посягайки към прясното, вече знаех, че с класиката е свър-ше-но. Сетих се, че имам и нови китайски хартийки за мъфини, които още не са пробвани (не струват!) и може би сега е моментът...

...и така, прерових шкафове и чекмеджета и ето какво се получи:

3 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. прясно мляко
1/2 пак. краве масло
1 лимонова захар
1 бакпулвер с ванилия

2 1/2 ч.ч. брашно
маково семе
шоколадови перли

Обикновено замяната на няколко лъжици брашно с царевично е отлична идея, но този път в бързината забравих, а перлите мистериозно потънаха и ми развалиха замисъла, но пак бяха мнооого вкусни кексчета!

Канелен кейк с джинджифил и семена

Имах си пак нови формички и нямах търпение да си ги пробвам.

Искаше ми се нещо различно, а дойде ли студеното време, посягам към джинджифила.
Хванах се за класиката и само замених ванилията и какаото с 1 ч.л. канела и 1/2 ч.л. джинджифил, както и 2-3 лъжици от брашното с царевично.
Вместо с традиционните орехи разнообразих вкуса с шепа микс от семена - ей тъй, за разкош.

Предполагам, че улучих много хубави яйца, защото при печенето тръгнаха да ме търсят :)

Получиха се страхотни!

...на вкус, не на вид :)

Моите курабийки

Собствено изобретение! Провокирано от личното ми кредо "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл" :)
Моят половин много обича курабийки. Ама наистина много! И аз обичам, но не толкова, че да се стимулирам да им отделя време и усилия. Не мога и да меся. Обаче човекът иска курабийки и това е! Трябваше да се взема в ръце. И аз им намерих цаката :)
Сгъстих класическия си кейк с помощта на още малко брашно, изключих какаото и добавих лимонов аромат, метнах всичко в машината за хляб...  et voila! Курабийки! :)

А по точно, брашното е 6 чаши и слагам лимонова есенция или лимонова захар, но със сигурност кората на един лимон ще направи чудеса. Така се правят курабийки, според моята баба, чиято рецепта може и да не изпълня скоро, но ще споделя някой път тук.
Разбивам всичко без брашното с тел или вилица и го сипвам в машината. Добавям брашното и пускам програмата за месене. В началото брашното се поема трудно от бъркалките, затова помагам с една клечка за китайска храна.
Щом спре да меси и тръгне да втасва, спирам машината и вадя готовото тесто. Оформям топчета, малко по-големи от орех с помощта на мъничко олио, в което си топя пръстите. Топвам в захар и редя в застлана с хартия за печене тава. Пека до леко зачервяване в предварително загрята до 200 градуса фурна. По-силното зачервяване води до леко загаряне отдолу и ги прави по-твърди от желаното.

Съхраняването на немалкото количество изненадващо вкусни курабийки е най-добре да е в плик или някаква затворена кутия. Иначе изсъхват бързо и пак се втвърдяват. По истинска рецепта може и да не става така, но по моята... уви!