Тези бухтички често правеше баба ми за закуска, когато бях малка. Всъщност рецептата идва от сестрата на нейния брат, по-известна в рода просто като вуйна... Тя беше невероятно добра и гостоприемна жена, страхотна готвачка, сладкарка и каквото друго се сетите. При нея съм яла едни от най-вкусните неща в живота си. А това е наистина най-малкото, с което мога да я спомена.
Прилагам самата рецепта така, както ми я е преписала майка ми от своята тетрадка с рецепти.
Като ученичка и студентка правех бухтички редовно за малкия си брат, а (оказа се) за моето си дете, че и за баща му - никогаш...
И понеже в крайна сметка аз все пак най-много обичам именно тях, реших, че празникът на Св.св. Трифон и Валентин е отличен повод да ги направя специално за тях и да си ги изядем заедно за закуска :)
Е, не успяхме, че излязоха твърде много, но все пак успях да ги изненадам. Станах по тъмно, измесих ги в машината и като станаха от сън, тъкмо приключвах с пърженето и ръсененето с пудра захар. Докато те стигнат до масата за закуска, тъкмо бях строила бухтичките - красиви, красиви, на средата й :)
Ето как протече процесът:
Премесвах остатъците от изрязаното до пълното му изразходване и забравих да преброя колко станаха.
После дойде пърженето:
В крайна сметка, бяха много вкусни, особено след като им добавихме и малко сладко от ягоди :)
Изпълниха сутринта ни с любов, а и с любов си спомних за две особено важни жени в моя живот... И майка, и брат... любов без ограничения!
---
И понеже нашенският си празник е друг, вечерта ще посветим на него - червено винце и още специална храна в чест на Свети Трифон Зарезан. Ще приготвя една вкусна пица, защото най-голямата ни подрастваща любов засега най-много това обича :)
/ не ми пращайте социалните - за нея ще има червен сок, вместо вино!!! ;) /
