сряда, 6 декември 2017 г.

Канелен кейк с джинджифил и семена


Имах си пак нови формички и нямах търпение да си ги пробвам.

Искаше ми се нещо различно, а дойде ли студеното време, посягам към джинджифила.
Хванах се за класиката и само замених ванилията и какаото с 1 ч.л. канела и 1/2 ч.л. джинджифил, както и 2-3 лъжици от брашното с царевично.
Вместо с традиционните орехи разнообразих вкуса с шепа микс от семена - ей тъй, за разкош.

Предполагам, че улучих много хубави яйца, защото при печенето тръгнаха да ме търсят :)

Получиха се страхотни!

...на вкус, не на вид :)

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Моите курабийки


Собствено изобретение! Провокирано от личното ми кредо "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл" :)
Моят половин много обича курабийки. Ама наистина много! И аз обичам, но не толкова, че да се стимулирам да им отделя време и усилия. Не мога и да меся. Обаче човекът иска курабийки и това е! Трябваше да се взема в ръце. И аз им намерих цаката :)
Сгъстих класическия си кейк с помощта на още малко брашно, изключих какаото и добавих лимонов аромат, метнах всичко в машината за хляб...  et voila! Курабийки! :)

А по точно, брашното е 6 чаши и слагам лимонова есенция или лимонова захар, но със сигурност кората на един лимон ще направи чудеса. Така се правят курабийки, според моята баба, чиято рецепта може и да не изпълня скоро, но ще споделя някой път тук.
Разбивам всичко без брашното с тел или вилица и го сипвам в машината. Добавям брашното и пускам програмата за месене. В началото брашното се поема трудно от бъркалките, затова помагам с една клечка за китайска храна.
Щом спре да меси и тръгне да втасва, спирам машината и вадя готовото тесто. Оформям топчета, малко по-големи от орех с помощта на мъничко олио, в което си топя пръстите. Топвам в захар и редя в застлана с хартия за печене тава. Пека до леко зачервяване в предварително загрята до 200 градуса фурна. По-силното зачервяване води до леко загаряне отдолу и ги прави по-твърди от желаното.





Съхраняването на немалкото количество изненадващо вкусни курабийки е най-добре да е в плик или някаква затворена кутия. Иначе изсъхват бързо и пак се втвърдяват. По истинска рецепта може и да не става така, но по моята... уви!

петък, 10 ноември 2017 г.

Датски соленки

Преди време споменах моята приятелка Лили и нейните соленки и обещах да споделя и за тях.
Нямам представа защо са датски, и Лили няма. Но ако наистина идват от Дания, е... ами, да са живи здрави датчаните! Няма човек, дето да ги опитал и да не е поискал рецептата. Няма събитие, на което да са присъствали, и да останала и една неизядена, колкото и друга храна да е хартисала.
Скоро ги правих, снимах и ето, че дойде и техният ред!

Най-напред, ето самата рецепта - точно както ми я е написала Лили:

1 ч. ч. белен слънчоглед
1 ч. ч. тиквено семе
1 ч. ч. сусам - белен или небелен
1 ч. ч. ленено семе / може и по-малко /
1 ч. ч. овесени ядки - фини или обикновени
Всички ядки са сурови / достатъчни са по 100 г за доза /.
3 ½ ч. ч. брашно + 1 бакпулвер
2 ч. ч. вода  / затоплена се излива върху обикновените овесени ядки, фините може да не се заливат предварително /
1 ч. ч. зехтин
2 ч. л. сол  / или 1 супена /
Всичко се омесва добре / може да се бърка с лъжица - получава се рохкаво тесто /, оставя се да престои към 20 минути, на части се оформя на питки и се разстила на много тънка кора върху хартия за печене с размерите на скарата на печката. Нарязва се на ленти или фигури по желание и се пече в загрята фурна на 180 - 200 градуса до хубаво зачервяване / без тава /.
По желание може да се ароматизира с ким или риган.

Нагледно:




А сега и малко от мен. Аз си взимам микс от семена и меря 4 чаши от него. Понякога обогатявам и с маково семе.
Последния път съвсем мъничко занижих брашното и станаха по-хубави от всеки друг път.
Другото различно ми беше, че втасваха около 40-50 минути и сякаш по-лесно ги разстлах на хартията и разрязах. Смятам за напред да се придържам към тези леки промени.
Впрочем, брашното може да бяло или пълнозърнесто, или в комбинация по вкуса на правещите / ядящите, според това колко искат да им е здравословно или не.
Важно е всичко да се измери с един размер чаша. Колкото е по-голяма, толкова повече ще станат соленките. Аз ползвам от 200 мл и стават 4 "тави". Значи, според чашата, могат да бъдат и до 6. Никога не са твърде много!
Другото ключово е изпичането. Трябва да изглеждат наистина кафяви, готови да изгорят. Дори леко прегорели са по-вкусни (и хрупкави!) от макар и съвсем леко недопечени.

Пробвайте и обещавам, ако съжалявате за нещо, то ще е единствено, че не можете да спрете! :)

петък, 27 октомври 2017 г.

Шопският хайвер на моя дядо

Нямам предства защо така се казва. Това далеч не е единственият въпрос, който не успях да задам на дядо си. Той почина, когато бях дете. През октомври...
Това е много вкусна млечна салата, бърза и лесна за приготвяне.

Ето съставките:

Кисело мляко - цедено или висок процент
Сирене - необезсолено, по-сухо
Глава лук, нарязана на много дребно
Червен пипер и зехтин (олио) на вкус
Маслини - за украса (и не само)


Всичко е на око. Добавя се до получаване на предпочитаните гъстота, количество и вкус.
Лукът може да се настърже или мине през чопър, но аз не го препоръчвам. Настърган винаги ми горчи. А на чопър не ми харесва как изглежда и не съм убедена, че вкусът ще е същият. Не съм пробвала, но вероятно е улеснение.

А намазан на препечена филийка си е направо готово ястие, а не салата. За мен - едно от вкусните на света!

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Торти! Усмихни се!

Определено не съм повелителката на тортите. Но имам късмета никой вкъщи да не е и голям почитател на жанра, така че на празник скромните ми произведения жънат успех. Откак рискувах сама да правя гвоздея на рождените дни, никой не ще и да чуе за купешка.
Понякога ползвам готови блатове, а напоследък съм пристрастена към един невероятно лесен и вкусен пандишпан, открит в блога на една от моите вдъхновителки.
За крема импровизирам между заквасена сметана, разтопен шоколад и готови кремове без варене (т.нар. инстантни , бррр!) в комбинация с някакви подходящи плодове.

И така, наскоро половинката беше рожденик, така че пак беше време за торта. И понеже той както винаги не пожела да празнува по специален начин, редно беше поне тя да е с домашен блат. Направихме го с дъщерята какаов, защото беше важно кремът да е жълт (в случая - инстантен). Не измислих подходящ плод, затова използвах конфитюр от горски плодове. Украсата - шоколадови перли, подобаващо подредени :)

В приказния блог често е ставало дума за празничните ни торти. И ключовото при украсата е, че: 1/ обичайно е от цветни кокосови стърготини и 2/ изпълнява се от настоящия получател, наричан там за краткост Майстора-декоратор, защото аз нямам нерви за фината работа. Затова този дизайн е моята гордост! :)

С една свещичка стана хем празнично, хем много забавно. А беше и вкусно!

четвъртък, 12 октомври 2017 г.

3 салати с кус-кус


I.
Кус-кус, сварен по описанието на пакета
1-2 домата, нарязани на кубчета
1 краставица, нарязана на кубчета
1 червена и 1 зелена чушка, печени, белени и нарязани на кубчета
Замразена царевица, предварително размразена - около 1 шепа
Лимонов сок, зехтин и сол на вкус
Настъргани варени яйца


II.Кус-кус, сварен по описанието на пакета
Кашкавал, нарязан на кубчета
Шунка или друг мек колбас, нарязан на кубчета
Сладка царевица - около 1/2 консерва
Млечно-майонезен сос
Лимонов сок, сол и черен пипер на вкус
Настъргани варени яйца
Маслинки за разкош

И любимата ни, която си правим най-често, но изглежда най-безинтересно, затова и нямам снимка:

III.Кус-кус, сварен по описанието на пакета
Консерва риба-тон в растително олио (голяма)
Сладка царевица - около 1/2 консерва
Лимонов сок, сол и черен пипер на вкус
Резенчета домат и/или маслинки- за украса

Ммм... огладнях! :)

!!! Всяка от тези салати в посочените пропорции иска около 1/3 от 500-грамовия пакет с кус-кус!!!

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

Кейк с тиква и още един тиквен експеримент

Подариха ми 2 големи домашноотгледани тикви и се наложи спешно да ги обработя. Освен печената тиква и торбичките във фризера, произведох и един удивително успешен кейк.

Ето какво сложих в него (по реда на добавяне в купата за разбиване):
3-4 яйца
1 ч.ч. захар и малко отгоре
1/2 ч.ч олио
1/2 ч.ч прясно мляко
1/2 ч.л. сода за хляб (угасена в млякото)
2 1/2 ч.ч. брашно
2-3 с.л. царевично брашно
2 ч.ч. настъргана тиква (по-скоро надребнена в чопъра)
канела и орехи на вкус(предварително добре разбъркани с тиквата)

Тъй като количеството стана внушително, реших да се порадвам пак на новите си картонени форми за печене:
 Излязоха 7, добре напълнени:
 Изпекоха се за около 30-35 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна:
Ето така:
Вкусно беше!

---
Експериментирах и с някакъв десерт. Напълних до средата йенска тенджера с тиква от чопъра и залях с разбити яйца със захар и ванилия. Долях прясно мляко, одкато ми хареса на гъстота и разбърках добре. Поръсих с канела и изпекох на около 150 градуса.

Приблизително така се получиха пропорциите:

Настъргана тиква
3-4 яйца
1 ч.ч. захар
1 -2 ванилии
прясно мляко - до желаната густота
канела на вкус или за цвят

четвъртък, 28 септември 2017 г.

Памук кифли и погачи в мой вариант

Това вероятно е най-популярната рецепта за тестени изделия. Тя е неизменна, за кето несъмнено си има причина. Много е вкусно! :)
Едва ли има кулинарен сайт или блог, който да не я е представял. Учила съм се от най-добрите. Реших да се упражня и аз по темата по една причина: направих малка промяна и смятам, че вече е съвършена. Поне за вкуса на моето семейство.

Ето моята версия (по реда на слагане в машината):
150 мл олио
250 мл затоплено мляко
250 мл затоплена вода (аз слагам филтрирана)
1 разбито яйце
1 ч.л. сол
2-3 с.л. кафява захар
950 г брашно
7 г суха мая
1 жътък, разбит с малко прясно мляко - за намазване
семена за поръсване

Пълнежи за кифлите:
натрошено сирене с 1 белтък
кренвирши
течен шоколад
мармалад
орехи със захар и канела
каквото обичате, а не съм се сетила :)

Така стана, че напоследък се наложи да правя на 2 пъти през кратко време, та имам разни варианти на снимки. Като се омацам с тесто, брашно и плънки, не снимам поетапно, а нямам винаги под ръка фотограф на разположение, но и така личи колко са апетитнички нещата, които излязоха от фурната :)

Питка 1 - отвън:

И отвътре:

 Кифлички с шоколад (винаги ги поръсвам с маково семе):

Кифлички със сирене (маркирам ги със сусам):

Питка 2 - отвън:

И отвътре:

Кренвиршка:

Обичайно разделям тестото наполовина - за малка погача и 12-18 кифли. Според количеството захар то винаги е по-подходящо или за едното, или за другото, но при всички случаи е много вкусно. Понякога хлябът е малко по-сладък, което му придава леко празничен вкус, друг път - кифлите са по-хлебни и тогава наблягам на солените пълнежи или завишавам количеството на шоколада, за да компенсира :) Никога не може да е само едното или само другото, защото Слънчицето предпочита кифлите сладички, а баща й - соленички, а аз предпочитам мир да има :) И търся баланс, поне когато е възможно такъв да бъде намерен... Памучното тесто дава големи възможности!

По отношение на технологията, за мен е най-лесно да разделя втасалото тесто на 4 еднакви части и да използвам по 2 от тях съответно за погача и за кифли.
Оформям 4 топки, които една по една разточвам на кръгове, които разрязвам на триъгълници. За погачите - на по 12-16, за кифли - на по 8, а за кренвиршки - на по 6.
Кифлите пека върху хартия за печене в тавата от фурната, а погачите - в малка тавичка с керамично покритие.
След като ги навия и подредя, ги слагам да втасват около половин час под кърпа във фурната на 50 градуса. После ги вадя и засилвам фурната на 200 градуса. Докато загрее, намазвам и поръсвам със семена. Изпичането (засякох!) е за около 15 минути, но винаги проверявам с клечка.

Ето някои заснети етапи от работата:



четвъртък, 21 септември 2017 г.

Кейк Браунис

Поводи да има! Пристигнаха от Китай формичките, които си бях поръчала специално за браунита, защото в друго не ми харесват толкова. Пак оттам се прибра и Слънчицето, което много ги обича, и трябваше да го посрещна с нещо специално.

Няколко думи за рецептата... Не помня от каква опаковка съм я откъснала и кога. Не знаех, че я имам, докато не я намерих сред други подобни.


Когато беше съвсем мъничко, Слънчицето ми беше направило кутия за съхранение на рецепти в час по труд и творчество. И като видя как стои празна, ужасно се разлюти, та трябваше бързо да докажа, че не пренебрегвам труда й. Спешно събрах всякакви изрезки, събирани през годините, и ги подредих в кутията. Тогава се натъкнах и на тази (скоро след това я пробвахме и одобрихме). Тогава кутията се изду от всякакви хартийки, но бяха сортирани с разделители, надписи и всичко, показващо старателно отношение. Лепнах я на хладилника и тя си стана постоянна част от кухненския интериор. След време я поопразних от излишното и подредбата не е така стриктна, но пък рецептата за браунис зае почетното място.


Дума да няма, това са стресиращо калорични и нездравословни сладкиши, но са толкова неприлично вкусни, че им е простено :) А и не ги правя никак често.
Спазвам рецептата съвсем точно, не съм импровизирала досега. Само с формата за мъфини не съм много съгласна. В по-големи картонени форми стават по-добре - откритие, също направено случайно, но стига толкова истории!
Предишните, които съм ползвала бяха по-малки и ставаха 10 с връхче след изпичането. По картинка от Интернет с тези съм се поизхвърлила и се оказаха големички, така че излязоха 6 непълни, но пропорциите винаги могат да се позавишат. Или пък да се търсят идеалните формички :)


Сложността на изпълнението им е като на най-обикновен кейк, но с повечко съставки. Стават без грешка. Препоръчвам!