сряда, 23 май 2018 г.

Розови домати с пресен босилек

 
Обикновено ги яден с моцарела или сирена и чесън, но този път бяха светкавична салата с нещо друго.
Това е първата реколта от домашния босилек:


Босилекът след подстрижката. Листа, по-големи от лъжици...

/докато се похваля, той, разбира се още избуя, а ние изядохме още босилекови домати/

вторник, 8 май 2018 г.

Почти китайски ориз

Купих преди известно време някакъв замразен китайски зеленчуков микс без ясна идея за какво ми е. Постоя във фризера, пък си рекох, че трябва да измисля нещо най-после. И измислих. Почти успешно сварих бял ориз за първи път в живота си. Задуших микса в уок с малко олио и соев сос. Добавих вътре ориза и някаква налична вкъщи псевдо-китайска подправка и оставих малко да се омешат и оризът да поеме соса.


 Направо си стана!
(даже беше вкусно)

вторник, 10 април 2018 г.

Пита просто така


Великденските ми усилия нещо не ме удовлетвориха, затова ще пропусна. Но тъкмо по празниците...

...получих заявка за питка, ама да не е като кифла :) Доообреее...

Машината за хляб омеси:
450 мл затоплена филтрирана вода
700 г. брашно тип 650
160 г. царевично брашно
зехтин на бъркалките
чаена лъжичка сол
супена лъжица захар
2 1/2 с.л. суха мая

Оттук поех аз. Извадих, оформих топка с помощта на още малко царевично брашно и оставих за малко под кърпа. Като се понаду, разрязах я на 20 парчета, раздърпах ги на фитили, които навих на рулца и ги наредих както дойде в голяма тава с керамично покритие. Покрих с кърпа и сложих във фурната на 50-ина градуса за около половин час. Намазах с разбит с малко зехтин белтък и поръсих със сусам.



Сложих обратно във фурната и усилих на 200 градуса, давайки възможност на тестото да втасва още малко. След още половин час имахме чудесна пита за ежедневна употреба, която напръсках с малко вода и завих с кърпата за 5-10 минутки, преди да я нападнем с настървение.


Надмина очакванията ми!

четвъртък, 5 април 2018 г.

За Цветница - кейк не по канона


Дадо ми, роден преди 111 години, беше именяк на Цветница. Той е покойник от близо 35 години и досега това за мен е най-тежката загуба в живота ми. От около 30 години за Цветница правя кейк. Не знам защо. Така ми е дошло отвътре.
У на не постим.  Затова рядко съм опитвала да правя кейка постен. И тази година го направих неканоничен. Почти по класиката. Замених 2 лъжици от брашното с царевично, добавих малко едро нарязани орехи и вместо с какао подправих с някакво сладко, което ми беше подръка.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
След изпичането...


След обръщането...


След разрязването...

И както винаги за дядовия имен ден, стана фантастично вкусен. Чувството има значение...

четвъртък, 29 март 2018 г.

Орехов кейк с портокалови корички


Истината е, че имах странно домашно сладко, съдържащо и портокалови корички, което не потръгна и реших да го използвам някак. Преди известно време заспах с тази мисъл, а осъмнах със спомена, че имам и голямо количество хубави домашни орехи. Някак обединих двете идеи на път за кухнята и се получи нещо доста интересно.



Продукти:
3 яйца
4-5 с.л. кафява захар (само за разбиране на яйцата)
2/3 ч.ч. прясно мляко
1 бакпулвер (имах някакъв нов с ванилия и лимонов аромат)
2 ч.ч. (непълни) брашно
4-5 с.л. царевично брашно
1 ч.ч. млени орехи
1 бурканче, около 300 мл сладко (допускам, че с всякакво ще стане)



понеделник, 19 март 2018 г.

Бутер-офлювчета с шунка


Много бързички и леснички!
Охладено бутер-тесто и шунка-слайс.
Нареждаме, навиваме на руло и режем на кръгчета.

Намазваме с жълтък, разбит с мъъъничко прясно мляко.

Слагаме в предварително загрята до 190-200 градуса фурна.

 Печем до приятно закръгляне и зачервяване.

Вадим и редим в чиния.

 Сервираме и хапваме с айрян - за закуска, обед или вечеря :)

четвъртък, 15 март 2018 г.

Тиквена баница


На Бъдни вечер ми се получи по-добре. Не знам защо. А може би знам. Само за Бъдни вечер готвя с искрено желание и ентусиазъм... И всичко става разкошно.
Особено с домашна тиква!
Едва ли ще блесна с рецепта за тиквеник, но ето ги и моите съставки за плънката:

500-600г настъргана тиква (или в чопър)
1 ч.ч. захар (може и кафява)
1 с.л. канела
1 шепа счукани орехи

Намазах с малко олио между всеки 2 кори, които навих:


С четка намазах и отгоре:

 Пекох до зачервяване:

А ето я и след поръсването с пудра захар - по-красиво стана!



---

И още една баница...


Тъй като корите ми бяха твърде много и останаха, след 2-3 дни направих и малка баничка със сирене:

Беше изцяло с мандраджийски продукти и стана по-вкусна от всякога... тайната на добрата кухня: качествените съставки!


вторник, 27 февруари 2018 г.

Канелени кексчета със сладко от сливи


Тези сладурчета ги правих без повод преди около месец, но не остана време досега.
Е, фактически почти повторих друг канелен кейк, но вместо с какао и орехи, обогатих вкуса с половин бурканче сладко от сливи. Отново рискувах с ромовата есенция и смея да твърдя, че беше много сполучлива комбинация.


Направих малки кексчета просто за разнообразие, пък и тези формички са наистина много удобни.


Купувам напоследък едни страхотни яйца, а и мъничко намалявам брашното (с няколко лъжици), та тестото направо тръгва да ме гони, въпреки че пълня по-малко от обичайното...

Много вкусно, честно!

вторник, 20 февруари 2018 г.

Най-вкусните "Прасковки" - за най-специалния рожден ден


Знам, че баба ми и дядо ми биха обичали моята дъщеря така, както обичаха мен. Знам колко много би ги харесала тя, ако имаше късмета да ги познава. Толкова много бих искала да бяха част и от нейния живот! Но тях ги няма отдавна - много преди тя да се роди...
Днес тя става на 16. Това ме накара да разровя бабините рецепти, защото - срам, не срам - правила съм бабините прасковки за кого ли не, но не й за нея.
И тъй като това е т.нар. Sweet 16 и тя си пожела нещо специално, не ми хрумна нищо по-сладко и по-специално от Прасковките, които аз винаги съм считала на за съвършения десерт. Надявам се да усети връзката с предните поколения, така както я усещам аз!

Прасковките не са нито бързи, нито лесни. Искат 2-3 дни време предварително, за да станат наистина хубави, търпение и внимание. Не се правят без любов! Не толкова любов към храната, а към тези, които ще ги хапнат после :)

И така, ето я и рецептата. Дълга е, но я преписвам тук, защото освен, че е трудно за разчитане от ръкописа на майка ми, има нужда и от допълнителни обяснения, които тя не ми в включила, защото знае, че си ги знам от практиката.

Продукти:
2 яйца
2 кафени чашки олио
4 кафени чашки захар
2 кафени чашки прясно мляко
1 чаена лъжичка амонячна сода
1 чаена лъжичка сода за хляб
1 прах ванилия
1 кг брашно
сладкарска боя

Замесва се тесто и се оставя за 2 часа на студено. Правят се топчета колкото орех. Излизат 4 тави по 30 топчета. Аз си разделям тестото на 4 и държа частите, които чакат ред, в хладилника. Всяка четвъртика деля на 2 и се стремя да изкарам от всяко парченце по 15 топчета с приблизително еднаква големина. Тавите на фурната побират почно по 30 топчета.

Пекат се в предварително загрята до около 190 градуса фурна за около 15-20 минути. Трябва да порозовеят леко, не да се препичат! Аз ги попрегорих повечето (загубила съм форма). Така после са по-чупливи и издълбаването е по-трудно.



Оставят се да изстинат напълно. Аз ги пекох вечерта и ги оставих до сутринта.
И така, издълбават се получените сухи курабийки колкото е възможно по дълбоко до получаването на черупки, които могат да се напълнят с лъжичка.




Издълбаването е бавна и трудоемка процедура. Заедно с пълненето ми отне цял ден с почивките. Счупването на 10-20 курабийки е в рамките очакваното.

За пълнежа:
1 яйце (замених го с прясно мляко, защото нямах прясно домашно яйце)
2 кафени чашки прясно мляко
1 лъжица какао (аз сложих 2)
захар на вкус (препоръчвам около 10-12 лъжици)
няколко капки конячна есенция или ром (аз ползвах ромова есенция)
трохите от издълбаното и счупените, натрошени на дребно
1 пакет бисквити "Руен" (не съм виждала такива от години и ползвах "Чаени")

 

Разбърква се добре и не се вари (затова не посмях да сложа яйце). Трябва да стане като много меко, лепкаво тесто (малко по-меко от това на снимката щеше да е даже шпо-добре). Черупките се пълнят внимателно и се слепват 2 по 2. Добре е да постоят така, преди работата да продължи. Аз ги оставих отново от вечерта до сутринта.


Разбърква се добре и не се вари (затова не посмях да сложа яйце). Трябва да стане като много меко, лепкаво тесто. Черупките се пълнят внимателно и се слепват 2 по 2. Добре е да постоят така, преди работата да продължи. Аз ги оставих отново от вечерта до сутринта.



Идва ред на разкрасяването, което ще превърне слепените сладки в прасковки. Трявбат ни червена, зелена и/или жълта сладкарска боя и кристална захар за овалване.
Боите се разтварят в чинии с вода. Аз ползвах червена и зелена. Оцветяването трябва да става много бързо, защото водата попива много бързо в сухите сладки и има опасност от размекване и разпадане. Аз търкулвам секунда в едната боя, за да се оцветят откъм слепената част и после топвам връхчетата в другата боя само за миг. Оставям да се отцедят върху домакинска хартия. Като боядисам 12-15 прасковки (колкото се съберат върху хартията), преди да са почнали съвсем да засъхват, ги овалвам в захар и подреждам внимателно в застлана със салфетка голяма чиния или поднос. Боядисвам още дузина, овалвам в захар, минавам да следващите. И така, на 3-4 пъти прасковките са гoтови. Е, почти... трябва да престоят още ден, за да поемат влагата добре и да не лепнат по пръстите :)






 

На теория могат да излязат 60 броя и тогава ще трябват 2 пакета бисквити и малко повече какао, мляко и захар за пълнежа, но на практика излизат 50-55, защото при дълбането винаги има жертви :)

 

Накрая, ако имате под ръка, боднете листенца от чимшир. Аз по-често съм нямала, но този път извадих късмет и успях да се сдобия. Може без, а вероятно може и да се импровизира и с други дребни (и неотровни!!!) листа. Чимширът просто е гарантирано безопасен и с подходящ размер.

Ами... това е. Успех!