вторник, 20 февруари 2018 г.

Най-вкусните "Прасковки" - за най-специалния рожден ден


Знам, че баба ми и дядо ми биха обичали моята дъщеря така, както обичаха мен. Знам колко много би ги харесала тя, ако имаше късмета да ги познава. Толкова много бих искала да бяха част и от нейния живот! Но тях ги няма отдавна - много преди тя да се роди...
Днес тя става на 16. Това ме накара да разровя бабините рецепти, защото - срам, не срам - правила съм бабините прасковки за кого ли не, но не й за нея.
И тъй като това е т.нар. Sweet 16 и тя си пожела нещо специално, не ми хрумна нищо по-сладко и по-специално от Прасковките, които аз винаги съм считала на за съвършения десерт. Надявам се да усети връзката с предните поколения, така както я усещам аз!

Прасковките не са нито бързи, нито лесни. Искат 2-3 дни време предварително, за да станат наистина хубави, търпение и внимание. Не се правят без любов! Не толкова любов към храната, а към тези, които ще ги хапнат после :)

И така, ето я и рецептата. Дълга е, но я преписвам тук, защото освен, че е трудно за разчитане от ръкописа на майка ми, има нужда и от допълнителни обяснения, които тя не ми в включила, защото знае, че си ги знам от практиката.

Продукти:
2 яйца
2 кафени чашки олио
4 кафени чашки захар
2 кафени чашки прясно мляко
1 чаена лъжичка амонячна сода
1 чаена лъжичка сода за хляб
1 прах ванилия
1 кг брашно
сладкарска боя

Замесва се тесто и се оставя за 2 часа на студено. Правят се топчета колкото орех. Излизат 4 тави по 30 топчета. Аз си разделям тестото на 4 и държа частите, които чакат ред, в хладилника. Всяка четвъртика деля на 2 и се стремя да изкарам от всяко парченце по 15 топчета с приблизително еднаква големина. Тавите на фурната побират почно по 30 топчета.

Пекат се в предварително загрята до около 190 градуса фурна за около 15-20 минути. Трябва да порозовеят леко, не да се препичат! Аз ги попрегорих повечето (загубила съм форма). Така после са по-чупливи и издълбаването е по-трудно.



Оставят се да изстинат напълно. Аз ги пекох вечерта и ги оставих до сутринта.
И така, издълбават се получените сухи курабийки колкото е възможно по дълбоко до получаването на черупки, които могат да се напълнят с лъжичка.




Издълбаването е бавна и трудоемка процедура. Заедно с пълненето ми отне цял ден с почивките. Счупването на 10-20 курабийки е в рамките очакваното.

За пълнежа:
1 яйце (замених го с прясно мляко, защото нямах прясно домашно яйце)
2 кафени чашки прясно мляко
1 лъжица какао (аз сложих 2)
захар на вкус (препоръчвам около 10-12 лъжици)
няколко капки конячна есенция или ром (аз ползвах ромова есенция)
трохите от издълбаното и счупените, натрошени на дребно
1 пакет бисквити "Руен" (не съм виждала такива от години и ползвах "Чаени")

 

Разбърква се добре и не се вари (затова не посмях да сложа яйце). Трябва да стане като много меко, лепкаво тесто (малко по-меко от това на снимката щеше да е даже шпо-добре). Черупките се пълнят внимателно и се слепват 2 по 2. Добре е да постоят така, преди работата да продължи. Аз ги оставих отново от вечерта до сутринта.


Разбърква се добре и не се вари (затова не посмях да сложа яйце). Трябва да стане като много меко, лепкаво тесто. Черупките се пълнят внимателно и се слепват 2 по 2. Добре е да постоят така, преди работата да продължи. Аз ги оставих отново от вечерта до сутринта.



Идва ред на разкрасяването, което ще превърне слепените сладки в прасковки. Трявбат ни червена, зелена и/или жълта сладкарска боя и кристална захар за овалване.
Боите се разтварят в чинии с вода. Аз ползвах червена и зелена. Оцветяването трябва да става много бързо, защото водата попива много бързо в сухите сладки и има опасност от размекване и разпадане. Аз търкулвам секунда в едната боя, за да се оцветят откъм слепената част и после топвам връхчетата в другата боя само за миг. Оставям да се отцедят върху домакинска хартия. Като боядисам 12-15 прасковки (колкото се съберат върху хартията), преди да са почнали съвсем да засъхват, ги овалвам в захар и подреждам внимателно в застлана със салфетка голяма чиния или поднос. Боядисвам още дузина, овалвам в захар, минавам да следващите. И така, на 3-4 пъти прасковките са гoтови. Е, почти... трябва да престоят още ден, за да поемат влагата добре и да не лепнат по пръстите :)






 

На теория могат да излязат 60 броя и тогава ще трябват 2 пакета бисквити и малко повече какао, мляко и захар за пълнежа, но на практика излизат 50-55, защото при дълбането винаги има жертви :)

 

Накрая, ако имате под ръка, боднете листенца от чимшир. Аз по-често съм нямала, но този път извадих късмет и успях да се сдобия. Може без, а вероятно може и да се импровизира и с други дребни (и неотровни!!!) листа. Чимширът просто е гарантирано безопасен и с подходящ размер.

Ами... това е. Успех!

сряда, 14 февруари 2018 г.

Бухтичките на моята баба



Тези бухтички често правеше баба ми за закуска, когато бях малка. Всъщност рецептата идва от сестрата на нейния брат, по-известна в рода просто като вуйна... Тя беше невероятно добра и гостоприемна жена, страхотна готвачка, сладкарка и каквото друго се сетите. При нея съм яла едни от най-вкусните неща в живота си. А това е наистина най-малкото, с което мога да  я спомена.

Прилагам самата рецепта така, както ми я е преписала майка ми от своята тетрадка с рецепти.
("2 пръста сол", ако не знаете, означава "щипка сол"; пое 4 стандартни чаши брашно)

Като ученичка и студентка правех бухтички редовно за малкия си брат, а (оказа се) за моето си дете, че и за баща му - никогаш...
И понеже в крайна сметка аз все пак най-много обичам именно тях, реших, че празникът на Св.св. Трифон и Валентин е отличен повод да ги направя специално за тях и да си ги изядем заедно за закуска :)
Е, не успяхме, че излязоха твърде много, но все пак успях да ги изненадам. Станах по тъмно, измесих ги в машината и като станаха от сън, тъкмо приключвах с пърженето и ръсененето с пудра захар. Докато те стигнат до масата за закуска, тъкмо бях строила бухтичките - красиви, красиви, на средата й :)

Ето как протече процесът:
 /тестото, излязло от машината и леко дооформено с още малко брашно/

 /разточено на дебелина около половин сантиметър/

/кръгчета, изрязани с малко стъклена чаша; дупката в средата - с капаче от балсам за устни/

Премесвах остатъците от изрязаното до пълното му изразходване и забравих да преброя колко станаха.
После дойде пърженето:
 /едната страна.../

 /другата страна.../

/мразя да пържа, правя го изключително рядко и затова не се псравих много добре - попрепържих повечето, особено първите.../

 /...затова ръсих обилно с пудра захар, поне да изглеждат добре.../

 /...и те наистина изглеждаха, макар да бяха оприличени по-скоро на понички.../


В крайна сметка, бяха много вкусни, особено след като им добавихме и малко сладко от ягоди :)
Изпълниха сутринта ни с любов, а и с любов си спомних за две особено важни жени в моя живот... И майка, и брат... любов без ограничения!

---
И понеже нашенският си празник е друг, вечерта ще посветим на него - червено винце и още специална храна в чест на Свети Трифон Зарезан. Ще приготвя една вкусна пица, защото най-голямата ни подрастваща любов засега най-много това обича :)
/ не ми пращайте социалните - за нея ще има червен сок, вместо вино!!! ;) /

сряда, 31 януари 2018 г.

Палачинки... за вечеря

 ...защото планината от рецептата трябва да я осигуря аз, а в събота сутрин това хич не ми идва отвътре...

Не бях правила палачинки от години, главно защото след поредица подмени на тигани се оказах без подходящ. Но Дядо Коледа най-после донесе един, та ни излезе късметът. И от Коледа насам няколко пъти вечеряхме с палачинки... И аз просто исках да се похваля :)

Мигове от процеса...



...и планината растеше... 

Последния път порасна толкова много, че хем преядохме, хем остана и закуска за училище...

събота, 20 януари 2018 г.

Кейк с канела, какао и орехи за Ивановден


Днес е Ивановден по стар стил, а на официалния осъмнах с желанието да почета покойната си баба, която беше именячка на този ден, с кейк (почти) по нейната рецепта.
Вместо с обичайната ванилия подправих с:
- лъжичка канела
- лъжичка какао
- няколко капки ромова есенция
Добавих и шепа едроначупени орехи.





Стана необичайно вкусен, а аз по принцип с гордея с кейковете си!


вторник, 9 януари 2018 г.

Шоколадово-шоколадов кейк и много соленки за базар

Преди Коледа имаше голямо училищно мероприятие, за което се наложи да впрегна сили, време и търпения, плюс скромните си кулинарни умения. Необходими бяха големи количества храна за продан (с благотворителна цел) и аз избрах да направя 3 лесни неща в несметни количества.
Кейкът ми беше, както винаги, базиран на основната ми рецепта, в която половин чаша от брашното замених с няколко лъжици царевично и солидно количество какао, а добавката за разкош бяха шоколадови парченца, получени от 1 черен шоколад, натрошен в чопъра.

Всички съставки бяха силно завишени, като запазих пропорциите, използвайки много голяма чаша, пълнейки я с връх, вместо стандартната чаена, пълна под ръба.
Ето какво се получи:



А ето така стана за продан:


А това са многото солнеки:

По-кафявите са небезизвестните датски соленки, които имаха този търговски вид:

И за тях използвах голямата чаша и изкарах 8 тави. Ето го тестото преди голямото точене и печене:

А другите бяха маслени соленки по рецепта от личната ми кулинарната библия и издглеждаха така:
 

Няколко думи и от мен за последните... пропорцията, предложена в рецептата е за 1 тава и е крайно недостатъчна, поне у нас :) Аз винаги правя в доза "всичко х2". За случая ги направих "всичко х3" и разбих не с дървена лъжица (нея ползвах чак накрая), а с мощен миксер със стойка и въртяща се купа, защото количеството беше голямо и битката се очертаваше неравна.
Ето как стана:




Агент после ми донесе конфиденциалната информация, че всичко се е продало и изяло без остатък :)
За мен остава надеждата, че всичко продадено на базара ще помогне за лечението на 2 момчета в беда.