Творецът в мен е подложен на изпитание. Извънредните времена изискват извънредно готвене. И да има десерт. И нещо за похапване. И да е вкусно. И да не писва...
Взех да измислям нови манджи, но не съм готова да говоря за това. За сладичкото ми е думата.
Моята сила са кейковете, които разнообразявам с по нещичко бисквитенко в йенска форма, обаче усетих, че губя аудиторията.
Тортата пазя за наближаващ имен ден. Не ми се търсят рецепти. Оххх...
По някое време ми хрумна, че отдавна се каня да експериментирам с тестото за любимия ни плодов пай.
Използвах по-малко масло и повече мляко и замених част от брашното с 2 лъжици царевично и 2 лъжици грис.
И понеже наскоро запълвах време с подреждане на шкафове и установих, че съм се запасила с хартиени формички за до края на света, избрах този формат.
Какво да кажа... получиха ми се!
